Сесия mode: Turn ON

Имам толкова много за учене, че идея си нямам откъде да започна, а и нещо ми мина ентусиазма. Отивам да спя. Майната му на всичко, утре ще стана рано и ще уча.

здрав норвежки блекметъл...

по-скоро финландски и по-скоро power, отколкото блек, ама, какво да се прави :



и не забравяйте:
Devil is a loser and he is my bitch!

do not talk to me

Не можах. Стигнах до момента, в който Джоуел *осъзнава* как изтриват Клементайн от мозъка му и че всъщност не иска това и... просто не можах да го догледам, защото почна да боли твърде много. Имам лошия навик твърде много да съпреживявам... направо да се вживявам в художествената фикция. Ето защо от мен не става добър автор на рецензии и ревюта - от месец имам дарфт за "Антихриста" на Амели Нотомб...

Както и да е, този път исках да говоря за филми, не за книги. Ако ми е трудно да си избера любима книга, то с филмите ми е далеч по-лесно. Има филми, които гледам по десетина пъти, защото са забавни и ми действат добре - освежават ме, повдигат насторението ми, оставят ме с чувство на доволство и някаква светла вяра в щастливия завършек. Има филми, в които все едно живея. Има и такива, които ме смазват и откривам безкрайно много *истина* в тях. Неща, който чувствам, но не мога да облека с думи. Затова понякога кинематографията е по-добра от словото - умът възприема образите по-лесно, отколкото думите. Тези "съсипващи" ме филми са "Блясъкът на чистия ум" и "Отблизо". Харесвам всичко в тях. Актьорите. Сцените. Малките, изпипани детайли, които не забелязваш на първо гледане. Слоганите. (You can erase someone from your mind. Getting them out of your heart is another story. vs. If you believe in love at first sight, you never stop looking.). Плакатитe:
и .
Диалозите. Кратките брутални откровения:

Eternal Sunshine of the Spotless Mind

• Clementine: You don't tell me things, Joel. I'm an open book. I tell you everything, every damn, embarrassing thing.
  
• Mary: Adults are, like, this mess of sadness and phobias.
  
• Joel: Constantly talking isn't necessarily communicating.
  
• Joel: Look at it out here, it's all falling apart. I'm erasing you and I'm happy!
  
• 
  

или:
Closer

• Alice: Why isn't love enough?
• Alice: I don't want to lie. I can't tell the truth. So it's over.
• Larry: Don't say it! Don't you fucking say "you're too good for me". I am, but don't say it.
• Larry: I know who you are. I love you. I love everything about you that hurts.

Нещо не мога да коментирам цитатите. Това, че съм болднала някой неща... тълкувайте го както искате. Чета "Странник в странна страна" и в момента имам твърде странна представа за ексхибиционизма. Майната му, аз съм чувствителна лигла. Фактът, че не цивря на филми, нищо не значи (пищенето на ужасите също!). Вживявам се твърде много. Някой ще каже - "Защото нямаш личен живот." Майната ти и на теб :D. 
Причината да съм такава е, че страдам от излишък на чувства. Ако това ви е проблем.. do not talk to me. Constantly talking isn't necessarily communicating..

flood в Какво ви подразни/натъжи днес vol.3

Няма да пиша в темата, защото ще ме обявят за емо...

1. Боли ме глава
   
2. Боли ме корем
3. Болят ме краката
4. Не съм се наспала
5. Изгоря крушката в банята - пръсна се и няма как да развием фасунката.
6. Ако искам да се изкъпя с топла вода, трябва да чакам да стане 3 сутринта
7. Сърчицето ми се е свило.
8. Не мога да спра да мисля за ... и да се вкарвам в някакви филми - от едната в другата крайност.
9. Няма да се прибирам за Великден, ебаси това ще е първият Великден ever без козунаци и яйца
10. На работа ще съм през една голяма част от почивните дни
11. Нямам нищо за четене, а това което имам ме депресира.
12. Искам Бегбеде, бе.
13. Писна ми да съм някаква константа, която съществува ей така сама за себе си и да се сещат за мен 1 път на петилетка, обикновено - когато им трябвам.

Точка.

Как става номерът с емотиконките?

1. Отваряш www.kolobok.us
2. От менюто в страни си избираш емоцийки на каква тематика искаш да ползваш
3. Под полето "Код" има опция да избереш в какъв формат искаш да получиш линка - ако е за блог, отбелязваш html, ако е за форум - ubb.
4. Кликваш на емоцийката, която си си харесал
5. Копираш кода
6. Пействаш го на мястото в текста, където искаш да се появи емоцийката.
7. Готово.

Аз продължавам да не пиша тук, нищо че имам разни истории...
За последната седмица:

• ходих в Строежа два път за една вечер
  
• излязох от вкъщи вързана на плитки
  
• направих един бесен шопинг тур (тъпото е, че вече ми омръзнаха и искам още нови парцали :( )
  
• изненадаха ме много приятно :)
  
• ходих на П.И.Ф. в Маската и се смазах, бях забравила колко са им страхотни текстовете и как в огромна част от случаите налучкват супер точно как се чувствам.
  
• дарих кръв (не, не съм луда!)
  
• шматках се с Неделина и Йоана из София
  
• Ходих на следобедно парти за имен ден и беше яко, но изтървах Строежа после, защото много ми се спеше :(
  
• Разни други неща, за които не ми се пише
  

P.I.F

Беше невероятно. Ок, Обратен ефект бяха забавни, пленителни и ти видагаха настроението до небето, но P.I.F са си ... P.I.F - групата с най-прекрасни текстове и също толкова прекрасна музика :) Текстовете им особено. Започнаха вечерта със "Всеки ден", която ми е една от най-любимите, а точно в момента, в който се бях вкиснала нещо - сигурно от умора - започнаха първите акорди на "Камбаните", която ме смазва. Обичам тази песен, макар да ме
психира, особено след като една събота, когато бях дежурна с Денислав, той пускаше само тази и още 2 песни. Цял ден. 8 часа. Лудница!!!


Казах ли ви, че обожавам текстовете на P.I.F? Или че днес, като си тръгвах от работа в слушалките ми звучеше "Вали" а от облаците над мен се изсипа егати проливния гнусен дъжд, а на мен не ми пукаше и си припявах тихичко "и взирах се в комета, но нямам шанс, аз още виждам твоята следа...Мдааа!"

ефектен обрат

Днес е вторник, а аз от петък вечерта, или по-скоро от събота сутринта отлагам да пиша за нещо прекрасно. Явно съм алчна и държа да запазя прекрасния спомен само за себе си. Хех.

Историята започва с края на работната седмица и прибирането ми в сравнително добро настроение, голяма торба junk food и кока кола и идеята да релаксирам с книжка и/или чат, игрички, форум. Обаче тогава дойде Предложението. Да, главната буква не е случайна.

[04.4.2008 г. 17:00:43] *** says: а тази вечер ще ходиш ли на Обратен ефект?
[04.4.2008 г. 17:01:17] Мила... says: ами не знам
[04.4.2008 г. 17:01:22] Мила... says: обратен ефект ще свирят?
[04.4.2008 г. 17:02:09]***  says: в маската
[04.4.2008 г. 17:02:15] Мила... says: ми аз сега чувам...
[04.4.2008 г. 17:03:33]*** says: е, ходи ли ти се?
[04.4.2008 г. 17:03:44] Мила... says: ми май да

И така се оказах в Маската още в девет, което беше тъпо и недоомислено, но просто нямаше откъде да знаем, че "групата" почва в 24.00 ? Та пихме по нещо, запазихме си местата, разходихме се, някой хора ядоха и стигнахме до прозрението, че на никой, който има Heroes 3 не му трябва WoW . 

Малко след като се върнахме в клуба, започна и обратен ефект и... ЧОВЕЧЕ!!!
Беше велико. Страхотно. Смазващо готино.

Добре де, в началото бях доста голямо дърво. Ама те пяха Sleeping in My Car на Roxette. И кавърът беше наистина як!!! Напълно си заслужи трите удивителни. 

Както и да е, малко по-късно бяхме вече пред самата група. Абе, Кольо, кога си е обръснал главата?! Аз го помня с безумно дълга, зле изрусена коса от един предизборен концерт в Бургас. "Водещ" беше Карбовски, а другите участници - Фанданго (omg) и Контрол. И беше яко.


Но в "Маската" беше наистина смазващо. Първо, че в паузите, докато групата пиеше, пускаха безумно "моя" музика, "моите" парчета. Второ, че самата група, която както се оказа, имала нов член, не свири всичките си песни. Затова пък правиха готини кавари. Е, като изключим факта, че опропастиха Металика, всичко беше идеално.

И трето - аз. Избухнах. Избухнах до такава степен, че... куфях, танцувах, учиха ме на разни завъртени танцови стъпки, куфяхме си още, подскачах. Както се казва, избухнах жестоко. По едно време изсвириха една от любимите ми песни - Bulgarish и тогава бях все едно - ама с пусната коса. Чак някакъв образ дойде да ми каже нещо, което прозвуча като "Имаш много готина коса искам и аз такава", но не мога да съм сигурна. Както и да е, малко след това си тръгнахме.

End of story.


Айде, .

Подозрения и прозрения...

без Джейн Остин, но с викториански звучащо заглавие.

Подозирам, че нещо ми има. В смисъл, никой нормален човек не се тормози сам себе си, така както аз мене си. Който не разбира това изречение, да прекара малко време в Бургас и да усвои (не)правилната употреба на местоимения*. Но да се върна на подозренията, за местоименията после, ако остане време. Подозрение номер едно се роди една сутрин, когато се прибирах отнякъде. Стоях на спирката, чаках си автобусчето и се чудех, какво точно се случва с мен последните няколко дни, когато ненадейно ме тресна факта, че аз бях нещо като щастлива. Добре, де не щастлива, но определено доволна от живота. А това, дами и господа, понякога е много, ама много по-добре от това да си щастлив. Защото щастието много ангажира, а на доволството можеш просто да се отпуснеш и да си гледаш кефа. Подозрение номер две е донякъде следствие от подозрение номер едно, а именно, че незнайно как, човек явно може да е доволен от живота и без да има всичките седем признака на здравите зъби, простете на абсолютното щастие. Подозрение номер три се оформи в главата ми с огромни червени букви: "Абе ти ебаваш ли се с мен?!". Защото това означава, че аз през по-голямата част на съзнателния си живот (т.е. последните 10-11 години) съм се депресирала заради тоя дето духа. И никой да не ми пробутва клишето, че щастието било да се научим да оценяваме това, което имаме, да сме щастливи с малко и прочее – това е просто мързел и липса на амбиция. На тези хора ще препоръчам да си седнат на задника и да поработят над себе си. Не се става така лесно човек, ей! Подозрение номер четири – “Миленке, ти наред ли си с главата или пак си я загубила?” - т.е. дали случайно не съм взела, та да съм се влюбила. Защото такива умни, философски и обобщаващи изречения за живота се пръкват в пространството между двете уши именно в такова състояние. Вече в Двестаиосемдесет** направих кратка инвентаризация на чувствата. И о, чудо на чудесата невиждано – не запетая не бях влюбена точка. X, Y и Z са много готини и свестни момчета (хах, Мария казва, че когато не можеш да кажеш нищо хубаво за някой мъж, казваш, че е “свестен”...) и ако бях нормалната аз досега да съм се влюбила до уши в поне единия от тримата. Обаче изглежда, напоследък не просто не съм нормална, ами съм минала покрай нормалността, пожелала съм й “Приятен ден” и съм хванала пътя в обратна на нейната посока.

Тогава започнаха да ме заливат прозренията:
• Най-вероятно един ден ще свърша в лудницата с шепа хапчета за вечеря и две за закуска. Шепи, не две хапчета. Ха-ха.
• Много си ми е добре така всъщност.
• Имам някакъв психологически проблем, свързан със светлооки мъже.
• Щастието не ми е достатъчно. I DEMAND EUPHORIA!
• BOL ми липсва, но откакто не работя там не ме е боляла глава и не съм се чувствала виновна на целия свят за проблемите им с интернет. Хубаво е, клиентите да са любезни, а не зли.
• Писмена rulzzz!

*След като сте имали нервите да изчетете дотук, значи наистина ви е станало интересно за местоименията: “Аз ме боли”, “теб какво ти е” и пр. е начинът, по който се употребяват местоимения в Бургас. Особено това в първо лице единствено число е много, ама много задължително. Запомнихте ли добре? Номерът е да си достатъчно самовлюбен, че да започваш всяко изречение със собствената си персона.

 **Защо в София на автобусните линии с двуцифрен номер се казва “девет-четири”, “осем-осем”, “седем-две” и пр., но на всички останли си се казват нормалните числови, а не цифрови стойности (триста и шест, а не три-нула-шест и т.н.), а ако някой може да отговори наистина смислено на този екзистенциален въпрос, има една бира от мен. Обещавам.

И за да завършим този странен пост с песен:

Главното е да сме живи и здрави,
останалото нека забравим.
Останалото е плевел и плява
и само тук-таме Тинтява, Тинтява, Тинтява 6...